Не EHEC, а EAHEC
Микробиолозите от Гьотинген декодират генома на патогена - обяснение за агресивното поведение
Учени от университета в Гьотинген са дешифрирали генетичната информация на бактерията Escherichia coli (E. coli O104: H4), която причинява така наречените EHEC заболявания. Използвана е технологията за секвениране на Roche 454. Изследваните проби идват от двама пациенти в Хамбург. „Резултатите позволяват да се направят важни заключения защо бактерията, която е особено разпространена в Северна Германия, е толкова агресивна“, каза д-р. Ролф Даниел, ръководител на лабораторията за анализ на генома в Гьотинген.
Графичен университет в Гьопинген
Новите данни за последователността показват, че изолатите на пациентите не произхождат от EHEC патоген, а по-скоро от зародиш, известен като EAEC (Entero-Aggregative Escherichia coli). Това се характеризира с факта, че се свързва особено здраво с епитела, образува клетъчни агрегати и развива своята нормална, патогенна програма. Повече от 96 процента от генетичния материал, изследван сега от Хамбург и щам EAEC, са идентични.
Зародишът EAEC е увеличил значително своя патогенен потенциал, като е поел специален ген от други щамове на Е. coli като EHEC с помощта на бактериални вируси (фаги) и го е здраво закотвил в собствената му хромозома. Този ген образува така наречения Shiga токсин, който първоначално идва от причинителя на бактериалната дизентерия. Това е специална отрова, която може да предизвика хеморагичен уремичен синдром (HUS), т.е. разграждане на кръвта и нейните последващи увреждания, като бъбречна недостатъчност. Тази комбинация придава на новия зародиш неговата опасност: неговите клетки могат да образуват огромен фокус на инфекция в червата чрез прикрепване и агрегация и тази клетъчна маса произвежда много ефективна отрова с токсина Шига. В допълнение, така нареченият резистентен плазмид предпазва зародиша от широк спектър от антибиотици.
Учените от Гьотинген предлагат името EAHEC (Entero-Aggregative-Haemorrhagic E. coli) за новия патоген.
Допълнителна информация и последователностите на генома могат да бъдат намерени в интернет на адрес www.g2l.bio.uni-goettingen.de.
Източник: Гьотинген [мопс]
