Завръщане за зелени климатици от Австралия

Изследователи от Техническия университет в Сидни възкресяват високоефективна технология за климатизация 1970 в Австралия. Той има потенциал да спести големи количества енергия.

Екипът около Джон Дартнел от Факултета по инженерно-информационни технологии разчита в работата си върху процеса на така нареченото косвено изпарително охлаждане. Първоначално тази технология е разработена от Дон Пескод, учен от Организацията за научни и индустриални изследвания на Общността (CSIRO). Използва се главно за охлаждане на телефонни централи в отдалечени райони. Въпреки това, ограничената комерсиализация и развитие през годините на 1980 и променящата се телекомуникационна технология доведоха до временен край на развитието на Pescod.

Нарастващата нужда от екологични системи за охлаждане на закрито накара Джон Дартнел и екипа му да възродят идеята на Pescod. Неговият подход беше да използва вода като непряка охлаждаща течност чрез пластмасов топлообменник, без въздухът за охлаждане да се овлажнява. В процеса водата се изпарява и по този начин осигурява охлаждане. Изпарението на водата става чрез поток от отработен въздух от сграда, който се прекарва през топлообменника. Друг въздушен поток се насочва през топлообменника в сградата и се охлажда от изпарителния студ на водата, без да влиза в контакт с нея. Този метод за оползотворяване на енергия е високо ефективен и позволява да се подава голямо количество охладен чист въздух в сгради с минимален разход на енергия.

Докато конвенционалните изпарителни охладителни системи вече са се доказали в сухи климатични условия, това не е така във влажните райони. Чрез свързване на непрякото изпарително охлаждане с малко конвенционално охлаждащо устройство, процесът на Pescod също може да бъде ефективен и икономичен в тези региони. Работата на Джон Дартнел и неговия екип показа, че непрякото изпарително охлаждане използва по-малко от една трета от енергията на конвенционалната система. Във влажните региони потенциалните икономии са дори петдесет процента.

Работата на екипа на Дартнел вече привлече интереса на потенциални финансиращи фирми в Австралия, както и на две американски компании, работещи по подобни системи. „Върнахме се там, където CSIRO спря и вече можем да докажем икономическата ефективност на системата и в същото време да покажем, че технологията е правилният избор от екологична гледна точка“, каза Дартнел.

Източник: Сидни [Институт Ранке-Хайнеман]

Коментари (0)

Досега тук не са публикувани коментари

Напиши коментар

  1. Публикувайте коментар като гост.
Прикачени файлове (0 / 3)
Споделете местоположението си